“Празна история” е черна комедия за съвременния живот”

Voidstory_3Актьорите Ричард Лоудън и Кати Нейдън от Forced Entertainment , които играят главните герои в “Празна история”, се срещнаха с публиката след представлението в зала 11(Люмиер) на НДК в София.

Как започна работата върху “Празна история”?

Ричард Лоудън: Това представление е доста необичайно за нас. Вероятно е първата ни работа, която следва нещо като малък разказ. Привлече ни идеята да направим наистина ужасна история. Това е нещо като приключенски роман, в който на основните персонажи – Ким и Джаксън се случва почти всичко лошо, което може да се случи на този свят. Ние извличаме идеи от много неща, които съществуват в нашия свят. Затова и декорът са войни, насилие и т.н. Често правим представления, които са много по-театрални от това. “Празна история” се появи, защото бяхме помолени да направим работа за много малък театър. Тогава си казахме: “Това трябва да е представление, в което ние само говорим.” По същото време Тим[1] правеше тези изображения и ние ги озвучавахме с дублаж на живо и така започна да се оформя тази щура художествена работа. Цялата публикация

За любовта в сегашно време

Return_Сценичната програма на „Световен театър в София“ завърши подобаващо със „Завръщане“ на испанската танцова компания “Losdedae” – красиво, танцово-театрално изследване на текстурата на любовните отношения между двама души, събрало на сцената хореографа и танцьор Чеви Мурадай и актрисата Марта Етура. С помощта на текстовете на Пабло Месиез, оригиналната музика на Рикардо Милуй и Мариано Марин, и светлинния дизайн на Давид Пиказо, спектакълът разказва своята съвременна „приказка“ за любовта.

Посягането към една толкова експлоатирана и идеализирана тема в изкуството без съмнение е рисковано, но сред най-големите достойнства на „Завръщане“ е именно това, че съумява да предложи своя гледна точка. Показвайки, че познава клишетата на масовата култура за любовта и боравейки с тях, спектакълът потапя по-надълбоко, за да ги коментира и да опита да ги деконструира. За тази цел особено помага гледната точка на разказване, която е отвътре навън, от позицията на самата двойка, живееща любовта си ежедневно, а не в миг от холивудски филм, но осезаемо разположена в „захаросаната“ рамка на социалните представи и очаквания. Цялата публикация

Сценографът Мира Петрова и хореографът Петя Попова за танцовия спектакъл „Завръщане“

Return_2Мира Петрова, сценограф:

“Определено имаме нужда да гледаме повече такива представления на българска сцена. Спектакли, които с прости, ярко визуални и много точно премерени изразни средства успяват да ни отведат дълбоко в собствения ни вътрешен свят. За мен лично това представление наистина беше „завръщане“ към много теми, от които човек често се опитва да избяга и които може би представени в друга обвивка, биха били тежки и непосилни. Цялата публикация

Колажни образи в особени обстоятелства

  Ким: „Ние сме нищо. Просто тапет, фонов шум.”

Void Story

 На сцената няма движещи се тела, има единствено две маси (по-скоро маса с два микрофона и тонрежисьорски пулт), които се намират от двете страни на екран. На екрана се случва самата история, написана, създадена и режисирана от Тим Етчълc. В двата края на сцената са актьорите Робин Артър, Ричард Лоудън, Кати Нейдън и Тери О`Конър.

Изследването на механизмите на театралното представлението е централно в работата на Forced Entertainment. Мисленето за това как функционира представлението е заровено и в “Празна история”. Именно заровено, дори вкопано, защото то не прозира като самоцелно намерение, а сякаш е част от самата работа. В по-общ план изучаването на представлението в проектите на  Forced Entertainment води до интегрирането на различни подходи, на медии, на липсата на текст, на големия обем текст, на хаотични или колажни в структурата си проекти или на напълно чисти, минималистични форми. Онова, което действително занимава Forced Entertainment са разнородните възможности, които могат да артикулират идеи. Цялата публикация

„Буря“

ГРАДСКИ ТЕАТЪР ЛЮБЛЯНА – СЛОВЕНИЯ

по Александър Н. Островски NEVIHTA, MGL, 11/2011, FOTO: BARBARA ČEFERIN

режисьор: Йерней Лоренци
сценография: Бранко Хойник
костюми: Белинда Радулович
хореограф и асистент-режисьор: Грегор Лущек
композитор: Бранко Розман

участват: Йожица Авбелий, Матей Пик, Ника Розман, Аля Капун/ NEVIHTA, MGL, 11/2011, FOTO: BARBARA ČEFERIN
Квартет „Волга”: Ева Юргеч, Клемен Брачко, Йелена Ждрале, Петер Угрин, Клемен Хвала, Катарина Йерицийо

Трудно ми е да формулирам заглавие на настоящия текст. То обикновено насочва към основната тема, проблеми, засегнати в представлението, синтезира или коментира съдържанието му, явява се ключ към критическия прочит, прочее. Обмислям „реалити”, нещо свързано с естетиката на сериала или преформулировка на „театър”, подчертаваща „гледане” и „игра”… По-късно се отказвам от всичките.

Реакциите след представлението в третия ден от програмата на „Световен театър в София” са смесени, но не може да се отрече, че публиката е видимо развълнувана, всички оживено разговарят. Работниците изнасят декорите, музикантите се прибират към хотела, аз споделям слушалки с депресивна музика с едно момиче. При нас се появява светъл мъж от екипа и ни пита дали сме гледали представлението. Кимаме. Е, и как ви се стори – продължава той разговора. – Страхотно – отговаряме му в хор, без да се споглеждаме. – Така ли? И какво точно ви хареса? Казваме му: музиката, след настояването му да продължим, добавяме актьорската игра и той отминава. Спектакълът ни е харесал, следва да разбера защо, може би тогава ще изплува и подходящото заглавие. Цялата публикация

Петко Стоянов и Мирослава Тодорова за спектакъла „Облаци“

Mraky_3Мира Тодорова, театровед:

„Документалният театър е прохождащ жанр в българската сценична среда. След спектакъла на чешкия хореограф и изпълнител Вероника Швабова се замислих какво е нужно, за да развива една национална сцена и подобен жанр – жанр, в който личните истории и гледни точки, поместени в някаква общностна идентичност, да проговорят на хората, без значение колко частни и силно субективни са те. Едва ли липсата на дързост и самочувствие, че можеш да си интересен на зрителя само по силата на автобиографичното споделяне, е причината. В демократичната среда на контекстуалното изкуство, което позволява на всеки да произвежда арт, само с наричане на нещото, което явяваш пред публика, арт, едва ли в самомнението е дефицитът. Може би причината е, е в липсата на по-мащабни платформи на консенсус около исторически, социални и културни факти, които ни правят принадлежащи на една общност. В този случай когато споделиш/драматизираш нещо от своята биография, то попада в споделеното поле на общностно разбиране, добива своите нови смисли, усилва чрез рецепцията на аудиторията. Ако такива плоскости на общи „истини“ липсват, то тогава всяка лична история не успява да интерферира с ничия друга и увисва в своята крайна самостойност и несподелимост. Цялата публикация

Сред семейните „Облаци“

Mraky_4

Във втората вечер от програмата на „Световен театър в София“ чешката експериментална компания „Handa Gote“ гостува на сцената на ТР „Сфумато“ с „Облаци“ – документален спектакъл, създаден през 2011 г., в който участват Вероника Швабова, Томаш Прохазка и Якуб Хиблер.

Макар имената на участниците да са три, в действителност „Облаци“ е по-скоро one man show на Вероника Швабова, която на сцената е себе си, но и „представя“ различни членове на своето семейство четири поколения назад във времето. Колегите й присъстват не в образ, а като технически екип, грижещ се за пултовете и камерата, необходими за осъществяване на представлението. Изборът голяма част от „машинарията“ на театъра да не бъде скрита и командвана невидимо за публиката, а да заема пространство в черната кутия и видимо да присъства през цялото време, свежда условността до минимум и това се оказва удачен избор на рамка, в която да се разгърне документалният сценичен разказ. Цялата публикация

Самуел Финци за „Една нощ в киното”, музиката и вниманието към езика

Centraltheater 2013A Night at the MoviesMusik und Stories von Charlie Chaplin bis David Lynch 
mit Samuel Finzi, George Donchev und Daniel Regenberg

Какво Ви мотивира да направите подобен проект?

Идеята тръгна от музиката, от музиката към филмите, с които аз съм израснал,  с изключение на два-три, които са от по-късни години. Това са най-вече песни или придружаващи музики, които са ми останали в главата. И аз исках да я съживя, да припомня, че я има тази музика, защото е важно да не се забравя.

Има ли някакъв трик за търсене на нови аудитории в заиграването с киното?

Не съм се замислял за това нещо. Честно. Просто харесвам тази музика, харесват ми тези текстове. Първата идея беше да е само музика и песни, но после си казах: „Не, само с музика няма да стане, след като го правя в театър, трябва да има и нещо друго.” И се замислих: „Чакай да видя какви монолози имам, за които се сещам, какви сцени искам” и започнах да взимам оттук-оттам… Така се образува собствена драматургична линия. Трябваше все пак някакъв образ да се създаде, да се реши кой говори на сцената, какъв е този човек. Това е. Цялата публикация

Театралният концерт „Една нощ в киното“

Centraltheater 2013A Night at the MoviesMusik und Stories von Charlie Chaplin bis David Lynch 
mit Samuel Finzi, George Donchev und Daniel Regenberg

Дойчес Театър – Берлин, Германия

ТЕАТРАЛЕН КОНЦЕРТ С ФИЛМОВА МУЗИКА И ИСТОРИИ ОТ ЧАРЛИ ЧАПЛИН ДО ДЕЙВИД ЛИНЧ

ПОДБОР НА ТЕКСТОВЕТЕ И СЦЕНОГРАФИЯ: АНДРЕАС ШИМЕЛБУШ

УЧАСТВАТ: САМУЕЛ ФИНЦИ (микрофон, мелодика, барабани), ГЕОРГИ ДОНЧЕВ (контрабас, бас кларинет), ДАНИЕЛ РЕГЕНБЕРГ (пиано)

Седмото издание на „Световен театър в София” беше открито с представлението на „Дойчес Театър” – „Една нощ в киното”. Актьорът Самуел Финци и музикантите Георги Дончев и Даниел Регенберг изнесоха на сцената на Малък градски театър „Зад канала” своя театрален концерт с филмова музика и истории от Чарли Чаплин до Дейвид Линч.

В същността си спектакълът представлява именно това – камерен музикален концерт с игрови елементи, ситуиран в театрално пространство. Драматургичната структура на представлението редува музикални изпълнения с текстови фрагменти, актьорски решени предимно в стилистиката на stand-up комедията. Цялата публикация

Кметът на София Йорданка Фандъкова за “Световен театър в София”

Fandakova“Да споделим удоволствието от срещата с най-добрите европейски спектакли в седмото издание на “Световен театър в София”.

Събитието, превърнало се в традиционно за Календара  на културните събития на Столична община и тази година ще събере взискателната театрална публика на София в столичните театри. С подобни авторитетни събития нашият град уверено върви по пътя на утвърждаване на кандидатурата за Европейска столица на културата през 2019 г.

Като отправям благодарност за усилията на организаторите, им пожелавам успех и на добър час!”