“Празна история” е черна комедия за съвременния живот”

Voidstory_3Актьорите Ричард Лоудън и Кати Нейдън от Forced Entertainment , които играят главните герои в “Празна история”, се срещнаха с публиката след представлението в зала 11(Люмиер) на НДК в София.

Как започна работата върху “Празна история”?

Ричард Лоудън: Това представление е доста необичайно за нас. Вероятно е първата ни работа, която следва нещо като малък разказ. Привлече ни идеята да направим наистина ужасна история. Това е нещо като приключенски роман, в който на основните персонажи – Ким и Джаксън се случва почти всичко лошо, което може да се случи на този свят. Ние извличаме идеи от много неща, които съществуват в нашия свят. Затова и декорът са войни, насилие и т.н. Често правим представления, които са много по-театрални от това. “Празна история” се появи, защото бяхме помолени да направим работа за много малък театър. Тогава си казахме: “Това трябва да е представление, в което ние само говорим.” По същото време Тим[1] правеше тези изображения и ние ги озвучавахме с дублаж на живо и така започна да се оформя тази щура художествена работа. Цялата публикация

За любовта в сегашно време

Return_Сценичната програма на „Световен театър в София“ завърши подобаващо със „Завръщане“ на испанската танцова компания “Losdedae” – красиво, танцово-театрално изследване на текстурата на любовните отношения между двама души, събрало на сцената хореографа и танцьор Чеви Мурадай и актрисата Марта Етура. С помощта на текстовете на Пабло Месиез, оригиналната музика на Рикардо Милуй и Мариано Марин, и светлинния дизайн на Давид Пиказо, спектакълът разказва своята съвременна „приказка“ за любовта.

Посягането към една толкова експлоатирана и идеализирана тема в изкуството без съмнение е рисковано, но сред най-големите достойнства на „Завръщане“ е именно това, че съумява да предложи своя гледна точка. Показвайки, че познава клишетата на масовата култура за любовта и боравейки с тях, спектакълът потапя по-надълбоко, за да ги коментира и да опита да ги деконструира. За тази цел особено помага гледната точка на разказване, която е отвътре навън, от позицията на самата двойка, живееща любовта си ежедневно, а не в миг от холивудски филм, но осезаемо разположена в „захаросаната“ рамка на социалните представи и очаквания. Цялата публикация

Сценографът Мира Петрова и хореографът Петя Попова за танцовия спектакъл „Завръщане“

Return_2Мира Петрова, сценограф:

“Определено имаме нужда да гледаме повече такива представления на българска сцена. Спектакли, които с прости, ярко визуални и много точно премерени изразни средства успяват да ни отведат дълбоко в собствения ни вътрешен свят. За мен лично това представление наистина беше „завръщане“ към много теми, от които човек често се опитва да избяга и които може би представени в друга обвивка, биха били тежки и непосилни. Цялата публикация

Колажни образи в особени обстоятелства

  Ким: „Ние сме нищо. Просто тапет, фонов шум.”

Void Story

 На сцената няма движещи се тела, има единствено две маси (по-скоро маса с два микрофона и тонрежисьорски пулт), които се намират от двете страни на екран. На екрана се случва самата история, написана, създадена и режисирана от Тим Етчълc. В двата края на сцената са актьорите Робин Артър, Ричард Лоудън, Кати Нейдън и Тери О`Конър.

Изследването на механизмите на театралното представлението е централно в работата на Forced Entertainment. Мисленето за това как функционира представлението е заровено и в “Празна история”. Именно заровено, дори вкопано, защото то не прозира като самоцелно намерение, а сякаш е част от самата работа. В по-общ план изучаването на представлението в проектите на  Forced Entertainment води до интегрирането на различни подходи, на медии, на липсата на текст, на големия обем текст, на хаотични или колажни в структурата си проекти или на напълно чисти, минималистични форми. Онова, което действително занимава Forced Entertainment са разнородните възможности, които могат да артикулират идеи. Цялата публикация

„Буря“

ГРАДСКИ ТЕАТЪР ЛЮБЛЯНА – СЛОВЕНИЯ

по Александър Н. Островски NEVIHTA, MGL, 11/2011, FOTO: BARBARA ČEFERIN

режисьор: Йерней Лоренци
сценография: Бранко Хойник
костюми: Белинда Радулович
хореограф и асистент-режисьор: Грегор Лущек
композитор: Бранко Розман

участват: Йожица Авбелий, Матей Пик, Ника Розман, Аля Капун/ NEVIHTA, MGL, 11/2011, FOTO: BARBARA ČEFERIN
Квартет „Волга”: Ева Юргеч, Клемен Брачко, Йелена Ждрале, Петер Угрин, Клемен Хвала, Катарина Йерицийо

Трудно ми е да формулирам заглавие на настоящия текст. То обикновено насочва към основната тема, проблеми, засегнати в представлението, синтезира или коментира съдържанието му, явява се ключ към критическия прочит, прочее. Обмислям „реалити”, нещо свързано с естетиката на сериала или преформулировка на „театър”, подчертаваща „гледане” и „игра”… По-късно се отказвам от всичките.

Реакциите след представлението в третия ден от програмата на „Световен театър в София” са смесени, но не може да се отрече, че публиката е видимо развълнувана, всички оживено разговарят. Работниците изнасят декорите, музикантите се прибират към хотела, аз споделям слушалки с депресивна музика с едно момиче. При нас се появява светъл мъж от екипа и ни пита дали сме гледали представлението. Кимаме. Е, и как ви се стори – продължава той разговора. – Страхотно – отговаряме му в хор, без да се споглеждаме. – Така ли? И какво точно ви хареса? Казваме му: музиката, след настояването му да продължим, добавяме актьорската игра и той отминава. Спектакълът ни е харесал, следва да разбера защо, може би тогава ще изплува и подходящото заглавие. Цялата публикация

Петко Стоянов и Мирослава Тодорова за спектакъла „Облаци“

Mraky_3Мира Тодорова, театровед:

„Документалният театър е прохождащ жанр в българската сценична среда. След спектакъла на чешкия хореограф и изпълнител Вероника Швабова се замислих какво е нужно, за да развива една национална сцена и подобен жанр – жанр, в който личните истории и гледни точки, поместени в някаква общностна идентичност, да проговорят на хората, без значение колко частни и силно субективни са те. Едва ли липсата на дързост и самочувствие, че можеш да си интересен на зрителя само по силата на автобиографичното споделяне, е причината. В демократичната среда на контекстуалното изкуство, което позволява на всеки да произвежда арт, само с наричане на нещото, което явяваш пред публика, арт, едва ли в самомнението е дефицитът. Може би причината е, е в липсата на по-мащабни платформи на консенсус около исторически, социални и културни факти, които ни правят принадлежащи на една общност. В този случай когато споделиш/драматизираш нещо от своята биография, то попада в споделеното поле на общностно разбиране, добива своите нови смисли, усилва чрез рецепцията на аудиторията. Ако такива плоскости на общи „истини“ липсват, то тогава всяка лична история не успява да интерферира с ничия друга и увисва в своята крайна самостойност и несподелимост. Цялата публикация

Сред семейните „Облаци“

Mraky_4

Във втората вечер от програмата на „Световен театър в София“ чешката експериментална компания „Handa Gote“ гостува на сцената на ТР „Сфумато“ с „Облаци“ – документален спектакъл, създаден през 2011 г., в който участват Вероника Швабова, Томаш Прохазка и Якуб Хиблер.

Макар имената на участниците да са три, в действителност „Облаци“ е по-скоро one man show на Вероника Швабова, която на сцената е себе си, но и „представя“ различни членове на своето семейство четири поколения назад във времето. Колегите й присъстват не в образ, а като технически екип, грижещ се за пултовете и камерата, необходими за осъществяване на представлението. Изборът голяма част от „машинарията“ на театъра да не бъде скрита и командвана невидимо за публиката, а да заема пространство в черната кутия и видимо да присъства през цялото време, свежда условността до минимум и това се оказва удачен избор на рамка, в която да се разгърне документалният сценичен разказ. Цялата публикация