Петко Стоянов и Мирослава Тодорова за спектакъла „Облаци“

Mraky_3Мира Тодорова, театровед:

„Документалният театър е прохождащ жанр в българската сценична среда. След спектакъла на чешкия хореограф и изпълнител Вероника Швабова се замислих какво е нужно, за да развива една национална сцена и подобен жанр – жанр, в който личните истории и гледни точки, поместени в някаква общностна идентичност, да проговорят на хората, без значение колко частни и силно субективни са те. Едва ли липсата на дързост и самочувствие, че можеш да си интересен на зрителя само по силата на автобиографичното споделяне, е причината. В демократичната среда на контекстуалното изкуство, което позволява на всеки да произвежда арт, само с наричане на нещото, което явяваш пред публика, арт, едва ли в самомнението е дефицитът. Може би причината е, е в липсата на по-мащабни платформи на консенсус около исторически, социални и културни факти, които ни правят принадлежащи на една общност. В този случай когато споделиш/драматизираш нещо от своята биография, то попада в споделеното поле на общностно разбиране, добива своите нови смисли, усилва чрез рецепцията на аудиторията. Ако такива плоскости на общи „истини“ липсват, то тогава всяка лична история не успява да интерферира с ничия друга и увисва в своята крайна самостойност и несподелимост. Освен разбира се, ако не е базирана на „документите“ на бита, физикалността или емоционалността на автора, които са много лични и предаваеми, но остават без рамка, без профил, аморфни и абстрактни, ако са изведени извън някакво разграфено социално поле. А спектакълът на компанията Handa Gote успя да разкаже личната история на хореографката през историята на XX век, белязала както родната й страна, така и света. Разказа я с много лекота и уют и в постоянно апликиране на частното живеене със социо-политическите реалности на времето.  Без излишна емоционалност, в отстраненост и на места с доловима ирония Вероника Швабова остави публиката сама да сглоби възприятието си както към нейното преживяване, така и към своето. “

Mraky_1Петко Стоянов, театрален режисьор:

„Добър пример, че медийната техника наслагва още едно измерение и така създава нов вид театър, който е по-адекватен на съвремието ни.

Интересно беше да се наблюдава срещата между уютно представената лична история и суровият чешки исторически контекст.

Документален театър, поднесен с ведър хумор и приятен аромат, който отвежда в миналото, но забравя да те върне обратно.“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s