„Беше удоволствие да споделим емоцията от срещата с едни от най-интересните европейски спектакли“

_DSC4626За всички нас беше удоволствие да споделим емоцията от срещата с едни от най-интересните европейски спектакли в осмото издание на „Световен театър в София”.

Театралният форум, превърнал се в традиционен за Календара на културните събития на Столична община, и тази година събра взискателната театрална публика в столичните театри.

С подобни авторитетни събития ние заедно уверено вървим по пътя на утвърждаване на кандидатурата София и Югозападен регион за европейска столица на културата през 2019г.

Като отправям благодарност за усилията на организаторите, им пожелавам успех и до нови срещи!

 

                                                             ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА

                                                             КМЕТ НА СОФИЯ

PodpisF LAST

 

„Присъдата не идва изведнъж, самата процедура се превръща полека-лека в присъда”

6 юни 2014 г., Център за култура и дебат „Червената къща”

             „… ако цялото човечество започне да сънува, непременно

би се родил Мусбругер, очарователният перверзен убиец, както четем в книгата на Музил “Човекът без качества“

 

„Кадиш”, моноспектакълът с участието на Джейк Гудман и с режисьор Барбара Лансие, е оригинална сценична адаптация на романа „Кадиш за нероденото дете” на унгарския писател и носител на Нобелова награда Имре Кертес.

Кертес е роден през 1929 г. в Будапеща в еврейско семейство. През 1944 г. е депортиран в Аушвиц, а оттам – в Бухенвалд, откъдето е освободен през 1945 г.

За Барбара Лансие „Кадиш” като че ли е особено личен спектакъл. Нейната баба е унгарка, напуснала страната през 1944 г. „За пръв път пътувах до Будапеща през 2005г. Исках да видя всичко свързано с живота на баба ми – апартамента, в който беше живяла; училището й; зарзаватчийницата, която прадядо ми е държал преди и по време на войната. Отседнах при нейните роднини, взех интервюта от тях и между нас се породи дълбока връзка. Това беше и времето когато се запознах с работата на Имре Кертес. Щом стъпих в книжарницата на Централноевропейския университет се натъкнах на цял раздел с негови книги, преведени на английски (от невероятния Тим Уилкинсън). Изкупих всичко, което имаше и още същия ден започнах да чета „Кадиш за нероденото дете”. Веднага разбрах, че някой ден ще поставя тази книга.”[1] Цялата публикация

Самият акт на съществуването е отвратителен[1]

5 юни 2014, Младежки театър „Николай Бинев”

Бесният локомотив” е третото представление от програмата на осмото издание на Световен театър в София”. Спектакълът е част от репертоара на Словенски национален драматичен театър – Любляна. Негов режисьор е Йерней Лоренци, познат на столичната публика с представлението Буря” по А.Н. Островски, което гостува на миналогодишното издание наСветовен театър в София”.

Бесният локомотив е от пиесите на Станислав Игнаци Виткевич-Виткаци, в които могат да бъдат открити голямо количество концептуални кодове и понятия, заложени в цялото му творчество и теоретична работа. Идеите, които се срещат в нея са твърде важни за разбирането на пиесите му изобщо

Бесният локомотив е написан през 1923 г. Оригиналният ръкопис на пиесата е изгубен и тя е преведена отново на полски от френски език през 1962 г. За пръв е поставена в Ню Йорк през 1977 г. Виткевич никога не я вижда осъществена сценично, въпреки строгите бележки, указания и описания как да се случи технически, написани в самия текст.

Цялата публикация

Има нещо лично

3 юни 2014, Младежки театър „Николай Бинев“

Във втората вечер на „Световен театър в София”, столичната публика се срещна със спектакъла на Театр Нови от град Познан„12 разгневени мъже”. Негов режисьор е Радослав Рихчик, едно от любопитните имена на по-младото театрално поколение в Полша, чиято работа бива следена с интерес. Една от причините е, че определено не му липсва кураж да се захваща с трудни, мащабни и отговорни проекти, какъвто без съмнение е и този. Да поставиш на театрална сцена телевизионната драма на Реджиналд Роуз, превърната в култов филм от Сидни Лъмет през 1957 г., е дръзко и рисковано начинание. „Има нещо лично”, с категоричност казва един от персонажите и това е не просто съществен код на спектакъла, тази реплика като че ли определя подхода на Рихчик към текста и цялото театрално случване. Цялата публикация

Метаморфозата като процес на случване

1 юни 2014, Театрална работилница „Сфумато“

Осмото издание на „Световен театър в София” започна със спектакъла „Метаморфозата”  на една от разпознаваемите италиански независима театрални компании – „Чита ди Ебла”, кръстена от основателите си на древния град-държава Ебла (Città di Ebla или „Град Ебла”), важен икономически и културен център, чието откритие от италиански археолози през 60-те години на територията на днешна Сирия, се счита за една от най-значимите находки на 20 век, довела до промяна в представите за културата, езика и обществото. От създаването й през 2004 г. до днес за екипа на „Чита ди Ебла” са характерни трайният интерес към изразните средства на физическия и визуалния театър, но също така и изкушението да се посяга към емблeматични литературни произведения, които да не бъдат разказвани, а да бъдат ползвани за повод и/или материал. Цялата публикация