Европейска столица на културата: плюсове и минуси

На 31 май 2014 г. се състоя среща между представители на независимия театрален сектор в България, италианския режисьор Клаудио Анджелини и представители на Столична община във връзка с кандидатурата на София за Европейска столица на културата 2019 г.

„Метаморфозата” на Клаудио Анджелини и неговата трупа „Чита ди Ебла” откри тазгодишното издание на Световен театър в София. Разговорът е съвместна инициатива на Столична община, Световен театър в София и Асоциация за развитие на София. Срещата беше възможна благодарение на любезното домакинство и дългогодишното партньорство с Театрална работилница „Сфумато”. Проф. Иван Добчев откри разговорът, разказвайки повече за внушителната 25-годишна история на ТР „Сфумато”.

На срещата присъстваха още: Атанас Маев, Весела Бабинова, Веселин Димов, Васил Дуев, Гергана Димитрова, Огнян Голев, Стефан Щерев. Гост беше и г-жа Малина Едрева. Неин модератор беше Денеца Езекиева.

Идеята на подобен формат е както да запознае гостуващите артисти на Световен театър в София с работата на независимата сцена в България, така и да постави проблеми, въпроси и положителни практики в много по-широк контекст. Част от този диалог бяха не само различните, някои предимно локални трудности, пред които се изправят независимите творци в България и Италия, но обменът на добри идеи и смислени изисквания към особеностите за развитие и подпомагане на независимата сцена.

Естествена част от разговора беше и мисленето, разнообразните позиции, предложения, плюсовете и минусите, настоящите нужди и бъдещи перспективи, които реално може да открие за свободния театър и всички други сфери на изкуството София като Европейска столица на културата 2019.

Представяме Ви кратък откъс от срещата:

 

Деница Езекиева (Асоциация за развитие на София):

Деница Езекиева, Клаудио Анджелини  © Яна Пункина

Деница Езекиева, Клаудио Анджелини
© Яна Пункина

В началото на септември ще се знае кой български град ще бъде Европейска столица на културата. Следващите пет години са за подготовка. Тъй като сме на „финалната права” е важно да чуем хората, които са от страната на независимия театрален сектор в България. Гостите от „Чита ди Ебла” са такава театрална формация, нашата първоначална идея беше да говорим за това какви са общите принципи на работа, от една страна, какви са проблемните точки, каква е политиката, която се води спрямо независимия театрален сектор, какви са нещата, които трябва да се променят, защото кандидатурата на София за Европейска столица на културата е катализатор на тези процеси и ние от софийската кандидатура силно се надяваме да се заложи такава принципна основа, която да бъде здрава, солидна и да работи „за” сектора, който вие представлявате, а не против него. Още повече, че тази основа следва да бъде платформа, способна да понесе Европа върху себе си в известен смисъл. Затова предлагам дискусията да има две основни точки – една със знак „плюс” и една със знак „минус” и присъстващите да споделят къде виждат проблеми, къде е нужна промяна в политики, намеса на Столичната община. А за италианските ни гости искам само да отбележа, че всички присъстващите от българска страна са едновременно културни предприемачи, мениджъри на собствените си компании и творци.

Клаудио Анджелини (съосновател на театър „Чита ди Ебла”, Форли, Италия):

IMG_9937

Клаудио Анджелини © Яна Пункина

Ние създадохме нашия театър през 2004 г. във Форли, близо до Равена, в един интересен театрален регион в Италия, където работят много значими трупи. Едновременно със създаването на първите ни спектакли, започнахме и един малък фестивал, наречен „Ipercorpo”, чиято цел е да среща италианските артисти и да подобрява младия театър в страната. Фестивалът се роди в Рим, а после се премести във Форли и от 2006 година ние го организираме. Нашата борба винаги е да намираме места за представленията и финансиране, защото ситуацията в Италия по отношението на културата не е добра. Според мен, това се дължи на двадесет години лошо управление и политики. През това време ние винаги казвахме, че е невъзможно да се живее от създаване на изкуство. Разбира се, това не е вярно, но е много трудно за младите хора, занимаващи се с театър, да „пораснат”, защото е трудно да се получи финансиране от Министерството и има много условия.

Но от друга страна мисля, че артистът винаги трябва да работи в определени условията, това означава, че трябва да се съобрази и с артистичните условия. Най-важното нещо е да се опитваш да работиш и да създаваш пространства, където театърът да се случва. Защото аз вярвам, че театърът е място на мир и място за международни срещи, поради което за всяка страна е важно да има театър.

Самият аз не съм учил театър, а съм инженер и работя като такъв, защото с театър е невъзможно да се изкарват пари. А всичките си пари влагаме в спектаклите си и във фестивала. Но системата за финансиране при нас е различна – ние получаваме пари от град Форли, от областта Емилия-Романя, както и от частни донори. За наше щастие през последните три години успяхме да осъществим и три големи продукции, финансирани от три Европейски фестивала.

Много италиански градове кандидатстваха за титлата Европейска столица на културата 2019. Град Равена е един от кандидатите, преминал на втори кръг и тъй като Форли е близо до Равена и заедно с други градове като Римини сме в една област – Емилия-Романя – то всички градове от областта си сътрудничим и се опитваме да помогнем на Равена да спечели титлата. Други силни кандидати, останали в надпреварата, са градовете Матера и Лече в Южна Италия, както и Сиена, която се намира в Централна Италия.

IMG_9915

проф. Иван Добчев, Клаудио Анджелини © Яна Пункина

Както всички знаем, Европейска столица на културата далеч не се отнася само до културата, но е голям, голям проект, свързан с инфраструктура, сгради, улици и др. Поради това, една от основните слабости на кандидатурата на Равена може да се окаже това, че се намира в много богата област и комисията може да избере град от Южна Италия, където ситуацията е много различна и този проект може да спомогне за развитието на икономиката. Най-силната страна на нашата кандидатура пък е това, че Равена работи много упорито за развитието и поддържането на здрави връзки с околните градове. Още повече що се отнася до съвременното изкуство – в този район вече има публика, която се интересува и го следи.

И тъй като преди началото на разговора с Деница обсъждахме идеята да се осъществят връзки между театрални компании в Равена и България, ще ви разкажа малко повече за моя опит от създаването на контакти между артистите в Италия. Когато започнахме през 2004 г. нямаше нито пространства за работата ни, нито разбиране за нея. И много артисти бяха в същата ситуация, затова се срещнахме и се запитахме „какво трябва да направим?” И отговорът ни беше сами да си построим пространството, от което се нуждаем. “Ipercorpo” е точно пример за опита да се обединим, за да бъдем по-силни. И действително много неща се промениха. Някои артисти станаха международно известни, други вече не се занимават с изкуство, но пък се появиха нови, защото това е динамична система. Но продължава да е изключително важно да сме свързани, да говорим за проектите си и да си помагаме. Поради това точното сътрудничеството е крайно важно. Говорим за Европейска столица на културата, говорим за „Творческа Европа”, които трябва да донесат пари от Брюксел, но ние не знаме дали това ще се случи или не. Онова което притежаваме със сигурност е собствената си работа и създадените връзки.

Стефан Щерев (актьор):

IMG_9952

Огнян Голев, Стефан Щерев © Яна Пункина

Аз ще започна с минусите. Състезанието за Европейска столица на културата ми прилича на Олимпиада или Световно по футбол. Всеки град се бори, създава една гигантска инфраструктура, а чак след това идва въпросът какво да се прави с нея. Сочи е последният такъв пример, но далеч не е единственият. Едно от моите опасения в тази връзка е, че българските градове много се напрягат да победят. Нещо като участието в конкурса за Евровизия, но в лош смисъл, защото за мен този конкурс е без значение и не разбирам защо хората тук толкова много се занимават с него. Поради това се надявам, че с Европейска столица на културата няма да се случи същото – всички много да искат да спечелят титлата, без да знаят защо, а чак после да започнат да мислят какво да правят с нея и какъв е смисълът от инфраструктурата, която ще се създаде. Например, да се построи Олимпийски стадион или Център за съвременно изкуство без да има дългосрочна визия с обхват поне двадесет години напред, без да знаем дали можем да си го позволим и дали можем да го напълним със съдържание. За мен Берлин е един от най-добрите примери за град, превърнал се в Европейска столица на културата без никакво състезание, защото градът създаде такава ситуация, че артистите сами избират да работят там.

Колкото до плюсовете, то основният такъв е, че ситуацията се променя. И условията се променят. Нещата изглеждат доста различни спрямо 90-те години и има светлина в дъното на тунела.

Веселин Димов (Асоциация за свободен театър):

IMG_9954

Веселин Димов, Малина Едрева, Гергана Димитрова © Яна Пункина

За мен основният плюс е този, че във връзка с кандидатурата се намираме в една ситуация, носеща огромен заряд от възможности. Също така е добре, че независимата сцена получава все повече внимание, вече сме се доказали и сме припознати, и диалогът ни със Столична община и Министерство на културата е много по-добър.

Като минуси мога да посоча три основни нужди на свободната сцена, които продължават да стоят:

  1. Пространства – за пример ще дам Любляна, друг балкански град, пет пъти по-малък от София, на територията на който има седем независими пространства, а три от тях работят ежедневно;
  2. Създаването на фондове, финансиращи копродукции, защото в момента нямаме възможност за адекватно финансиране на проекти с колеги от други европейски държави, а кандидатура за Европейска столица на културата е добра възможност и в тази посока;
  3. Създаване на условия за устойчиво развитие на независимите организации, чрез базисна финансова подкрепа на самите организации, а не на отделни техни проекти, което ще позволи на артистите да мислят и планират дългосрочно.

Атанас Маев (Дерида Денс Център):

IMG_9968

Атанас Маев, Веселин Димов, Малина Едрева © Яна Пункина

Титлата Европейска столица на културата е средство за създаването на условия и връзки между отделните „обекти”. Така например Общината е заинтересована да промотира събитията на артистите, или пък фестивали, и всеки има своите канали да го прави, което означава, че вече имаме значително повече партньори с техните ресурси. И това е едно от нещата, което може да продължи да работи и след избора на Европейска столица на културата. А ще е много жалко, ако след като се вземе решението, спрем да работим по нашата стратегия за развитие. А кои сме ние? Всички тук присъстващи, които вярвам, ще продължим да подкрепяме дори нашите конкуренти. Защото България е малка страна, която не е чак толкова фрагментирана и е нормално да се интересуваме какво се случва на 120 километра оттук, например в Пловдив. Даже, ако Столична община се интересува от това, то, според мен, комисията, която прави избора, ще оцени нейната кандидатура по-високо. Но дори София да не спечели, а да е например Пловдив, това отново има значение и за София, и за цяла България. А и трябва да работим за децентрализацията, за да е възможно да представяме своята продукция из България, а не само в чужбина. Но това е въпрос на политики и локални партньорства. Що се отнася до финансирането, аз не обичам да използвам фразата „да бъдем подкрепени”, защото ние сме партньори в това. И когато става дума за колаборации на европейско ниво, ние се нуждаем от партньорството на нашата страна в лицето на Общината и Министерство на културата.

Огнян Голев (Сдружение „По действителен случай”):

От нашия опит бих казал, че основният проблем тук във връзка с Европейска столица на културата е, че не разполагаме с пространства не толкова за представленията, а за репетициите, защото ние залагаме много на изследването в процеса по създаване на един пърформанс и понякога са ни нужни месеци работа. След това идва всичко друго – сътрудничеството и прочее, но пространството винаги е първото нещо за създаването на изкуство.

 

Гергана Димитрова (ОСАИК „36 маймуни”):

IMG_9931

Малина Едрева, Гергана Димитрова, Демна Димитрова, Огнян Голев © Яна Пункина

Ще се концентрирам върху минусите и плюсовете, които виждам в ситуацията, че София е кандидат за Европейска столица на културата. Голяма част от нещата вече бяха казани от колегите, за което им благодаря. Нуждите бяха назовани – това са място, адекватни финансови механизми, добри условия за работа и развитие и диалог, както на национално, така и на международно равнище. Хубавото в ситуацията е, че независимата сцена се очерта като стратегически добър партньор в това София да развие своята култура и да се покаже като Европейска столица. Причина за това са вече разпознатите черти на независимата сцена тя да бъде гъвкава, с добри канали за диалог не само в Европа, но по света, защото независимата сцена е съставена от творците, които най-много общуват със света, за разлика от по-затворената система на държавните театри, като разбира се това не важи за ТР „Сфумато”. Друга стратегически важна черта на независимата сцена е иновативността, както и много ефициентните административни модели, които тя е принудена да развива, за да съществува. И този стратегически партньор, който „изникна” в тази ситуация, има най-голяма нужда от стабилност. Точно това е точката в която интересите на независимата сцена и на Столична община най-плътно се препокриват. Хубаво е, че ситуацията дава възможност за мислене за бъдещето, отиващо отвъд пределите на конкурса и партньорството между Общината и независимата сцена може да се мисли като добро партньорство независимо от това състезание и може да даде много плюсове. Друго важно нещо е, че дори София да стане Европейска столица на културата, трябва да се извърви един важен път, за да може през 2019 година да има не просто инфраструктура, но и съдържание, както каза и Стефан. А също така, в случай, че София не стане Европейска столица на културата, тя все пак трябва да продължи да работи за това да бъде Европейска столица с добър културен живот.

Лично аз съм обнадеждена от това, че през последните три години забелязвам сериозен международен интерес към българската независима сцена, което означава, че имаме много добри условия за започване на диалог. И тук това, че липсва възможност за финансиране на мащабни копродукции е огромна пречка.

Нашият колега от Италия спомена, че те се финансират и от част донори, което при нас не работи поради липсата на адекватна законова уредба. Но ми хрумна, че ако София направи един фонд, който е изрично за култура, изпълнителски изкуства или пък с още по-тесен приоритет, който да се мени периодично, то Общината би могла да направи механизъм, с който заплащането, например, на паркоместата в синя зона около културни сгради да отива в този фонд. Т.е. хората които „консумират” култура, да имат механизъм, по който да я финансират.

Малина Едрева (Председател на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие, Столичен Общински съвет): 

IMG_9958

Атанас Маев, Веселин Димов, Малина Едрева © Яна Пункина

Титлата Европейска столица на културата носи много катализиращ ефект и затова например тя може да позволи да се настоява за направата на нужните законодателни промени, за да стане възможно индивидуалното и частно дарителство. А колкото до фонда, споменат от Гергана, той всъщност вече е факт от около една година. Но с подкрепата на всички дарителски организации, работещи на територията на България, ние получихме добра консултация и създадохме фонд „Творческа София”. Той беше създаден, защото чухме нещо от вас, „потребителите” на Столична програма „Култура”, а именно, че тя се случва веднъж годишно и проектите трябва да се изпълнят до края на годината. Затова, мислейки как да дадем устойчивост на партньорите си създадохме този фонд, както и за да възродим силния български дарителски дух, познат ни от началото на миналия век. И така създаването на фонда се случи, а след това започнаха още по-тежките разговори за мотивиране на бизнеса, в който лично кмета на София – Йорданка Фандъкова – се включи. Защото има хора, готови да дават средства, но липсата на законодателна рамка, която да им гарантира данъчни облекчения е проблемна.

София, ако спечели титлата, е градът, който ще има най-отговорната роля, защото това е градът, който вдъхновява и дава сила на всички други български градове да развиват и променят политиките в сферата на културата. София е локомотивът във всяко едно отношение в страната, включително в сферата на политиките в културния сектор. София има своя много добър пример и с реформата в общинските театри. Жалко, че и с държавните не се случи така, но явно всичко е процес и изисква време да се видят различни модели и да се анализират. Затова вярваме, че спечелването на кандидатурата от най-големия, водещия град ще даде силен тласък на цялата страна.

А колкото до независимата сцена – за мен тя също беше едно откритие в последните две години, заради условията и средата, както и проблемите за решение, които изглеждат повече пред тези на другата сцена. И благодаря на тези млади хора, които бяха много упорити, настойчиви, също вярващи в това, което правят, и с ясните си аргументи какво се очаква дадоха възможност ние да се спрем и да обърнем внимание и да кажем „да, време е” и можем да правим заедно много неща. Хубавото е, че един такъв разговор, който разбира се не е много лесен, все пак дава възможност на общинските театри и институти постепенно да започнат да отварят вратите си за независимата сцена. Имаме вече постигнати споразумения с ОКИ „Красно село”, ОКИ „Средец”, театър „София” и с Кукления театър. И зависи от всички нас да покажем какъв е приносът за тези общински институти, когато независимата сцена влезе при тях по отношение на срещата на творците, колаборацията, възможността за обмен на опит, за да може това постепенно да се случи и в другите общински театри, а след това дано и в държавните. Защото Европейска столица на културата означава включване на цялата инфраструктура, не само на общинската. Ние вече започнахме разговорите си с държавните театри и имаме рамката и концепцията за тяхното включване. Има и една друга възможност – изоставените индустриални зони. В тъмното време на приватизацията голяма част от тях са взети, но ние водим активни разговори с техните собственици.

 

*Разговорът се публикува със съкращения и редакция.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s