Хореографът Стефания Георгиева за „Дистанция“

Не помня кога започна, стана бързо, засмука ме спокойствието, органичността, липсата на помпозност и ярко начало. Хипноза. Стратегията на спектакъла сякаш беше такава. Беше ни „споделено” нещо, което на всички ни беше много познато. ДИСТАНЦИЯ – спектакъл на Луис Марафа и Антонио Кабрита, в който се видях и сякаш всички останали в залата също. Така акустично, с такава графична експресивност беше очертана тая неспособност да се изразяваме спонтанно, да си признаем взаимната зависимост едни от други и да се оставим на простото, искрено общуване. Гледайки спектакъла видях онази откъснатост на човека от природата, опакована в красиви дрехи и зазидана в блокове, видях дистанцията на човека от самия себе си и се уплаших. Спектакълът беше жив, акустичен, напоен, интимен, изграден от фрагменти подредени в ясна конструкция. Движенията – чисти, умерени, флуидни. Импровизацията – брилянтна. Не ме взриви. Замисли ме. Припомни ми.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s