„Евангелието от Юда“ като антична художествена измислица

Грегор Вурст е професор във Факултета по Католическа теология на Университета в Аугсбург, Германия. В продължение на над десет години е част от изследователския екип, който работи по възстановяването и превода от коптски език на „Евангелието от Юда“. Заедно с проф. Родолфе Касер,  проф. Грегор Вурст е редактор на първото издание на текста. В средата на месец юни той гостува в София по покана на „Световен театър в София“, за да вземе участие в кръглата маса, организирана в Гьоте-институт, „Евангелието на Юда и театралната му версия“. Представяме ви кратък откъс от интервюто на Ина Дублекова с проф. Вурст. Пълният текст ще намерите в бр. 24 на Литературен вестник. 

Проф. Вурс, лично за вас, като изследовател и преводач,  кои бяха най-интересните и неочаквани открития в процеса на работата по възстановяването и превода на „Евангелието на Юда“?

Най-интересно всъщност ми беше самото идентифициране на текст, за чието съществуване знаехме от споменаванията му от други църковни теолози, т.е. ни винаги сме знаели, че „Евангелието на Юда“ съществува, но нямахме никаква представа за съдържанието му, поради това самото намиране на текста за мен беше най-вълнуващата част от цялата история. А по отношение на съдържанието, разбира се, най-голямата изненада беше новата възможна визия за отношенията между Иисус Христос и Юда, която предлага друга интерпретация на историята за предателството.

Умберто Еко, чийто роман „Името на розата“ споменахте в своето представяне, както знаем, е и сред водещите теоретици на превода, обръщаш внимание на това, че преводът не е просто акт на съпоставяне на два езика, но е процес на интерпретация на два културни контекста. Как функционират тези отношения във вашия опит с „Евангелиото на Юда“, особено предвид това, че става въпрос не просто за различни езикови ареали, но и отдалечени във времето епохи и каква е отговорността на преводача тук?

Всъщност в този случай имаме поне две различни фази на превод. Оригиналният текст на „Евангелието на Юда“, както всички текстове от Новия Завет, е написан на старогръцки език. Онова, с което ние разполагаме днес, отново е античен ръкопис, който обаче не е оригиналът, а е античен превод на оригинала от старогръцки на коптски, с чиито преводи на съвременните езици се занимаваме през последните десет години. Поради това, текстът който един съвременен читател ще прочете на немски или български всъщност е превод на превода.  И, разбира се, всеки превод е интерпретация. Не случайно в италианския език съществува фразата “traduttore, traditore” (в буквален превод “преводачо, предательо” – бел.ав.), внушаваща, че всеки път когато правиш превод, извършваш и предателство. Но също така е важно да обърнем внимание на това, че дори старогръцкото понятие “paradidomi”, употребено в Новия Завет, за да опише деянието на Юда спрямо Христос, може да се преведе както като „предостави го/повери го в ръцете на други“, така и като „предаде го“.  А разликата между двете значения е съществена!

judas_gospelСякаш по-често, когато четем и коментираме „Евангелието на Юда“, се акцентира върху различния, неочакван образ на Юда и неговото действие, което то предлага. Но всъщност текстът предлага ли ни и различна представа за самия Христос?

В действителност аз не смятам, че „Евангелието на Юда“ ни дава каквато и да било нова информация за историческите личности Иисус Христос и Юда Искариотски. Това, което текстът предлага е нов начин за интерпретация на отношенията помежду им.

Но дори без „Евангелиоето на Юда“, ако се проследят и анализират различните описания и представи за акта на предателство, зададени в Новия Завет, представата ни за отношенията между Христос и Юда вече започва да става проблематична и по-сложна. В четирите евангелия  – на Матей, Марко, Лука, Йоан – имаме не един, а четири различни образа на Юда.  Последователността на събитията в евангелията на следва естествената последователност на събитията. Учените смятат, че първо е създадено „Евангелието на Марко“, след това на Матей, на Лука и най-накрая на Йоан, а не на Матей, Марко, Лука, Йоан, както биват отпечатвани в Библията. При Марко присъства мотивът за предателството и мотивът за целувката на Юда, но няма пари, няма сребърници и няма заклеймяване. При Матей, второто по възраст евангелие, имаме предателство, целувка и тридесет сребърника. При Лука имаме предателство, целувка, тридесет сребърника и допълнителната идея, че Юда винаги е бил малко стиснат, защото е бил ковчежник и има някаква връзка с дявола. И накрая, при Йоан, Юда е инкарнация на дявола и неговото отмъщение. Т.е. имаме една градация в образа на Юда, отиваща към отрицателния полюс. Най-старият образ е този, в който Юда предава Христос с целувка, т.е. с приятелски жест. И така „Евангелието на Юда“ ни предлага един пети негов образ, който в известен смисъл преобръща нещата.

Говорейки за интерпретациите, то първите артистични такива на „Евангелието на Юда“ дойдоха от литературата и театъра. В рамките на „Световен театър в София“ гостува представлението „Юда“ на Йохан Симонс по текста на Лот Векеманс. Смятате ли, че театърът е подходяща медия за да се продължи разговора по темите, очертани в текста и какви са впечатленията ви от представлението?

Бях много впечатлен от представлението! Смятам, че Стивън Шарф се справя отлично в ролята на Юда. Представлението повдига всички въпроси, който трябва да се дискутират във връзка с текста и е видимо, че е напълно постижимо пренасянето на различни интерпретации в различни среди.

Интервю: Ина Дублекова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s