Разговор с екипа на „В очакване на Годо“ |Втора част

Модератор: д-р Асен Терзиев, театровед

Място: Гьоте-институт, България

Дата: 16 юни 2016

Асен Терзиев: Вчера беше първото представление на „В очакване на Годо”, чието гостуване е част от десетото издание на „Световен театър в София” – в партньорство с Гьоте-институт и тяхната програма „Театрални пространства”. Бих искал да им благодаря за това, че са наши любезни домакини в осъществяването  на тази среща днес между участниците в спектакъла и българската публика.

Нека най-напред да представя всички гости, които са тук: г-н Марк Ламерт, сценограф на продукцията; г-н Клаус Цезар, драматург на Дойчес театър; Иван Пантелеев (режисьор на спектакъла) и актьорите Самуел Финци, Волфрам Кох, Андреас Дьолер и Кристиан Грасхоф. Първо, бих искал да се обърна към режисьора Иван Пантелеев. Разкажете ни предисторията на „В очакване на Годо”: каква беше връзката и продължението с Димитър Гочев?

Цялата публикация

Advertisements

Разговор с екипа на „В очакване на Годо“ |Първа част

Освен две представления в рамките на „Световен театър в София“ на представлението „В очакване на Годо„, в София се проведоха и два публични разговора, свързани със спектакъла.

Първият, осъществил се на 06 юни в Гьоте-институт, бе предварителна среща (по скайп) с режисьора Иван Пантелеев и актьора Самуел Финци. Водещ на срещата беше философът и журналист Тони Николов.

Втората дискусия (на 16 юни в Гьоте-институт, с водещ театроведът д-р Асен Терзиев) се случи буквално между двете представления на гостуващия спектакъл. В нея участва целият екип на „В очакване на Годо“: режисьорът Иван Пантелеев, актьорите Самуел Финци, Волфрам Кох, Андреас Дьолер и Кристиан Грасхоф, сценографът Марк Ламерт и драматургът Клаус Цезар.

Ако сте ги пропуснали на живо, ние ви предлагаме възможността да прочете основни части от двата интересни разговора.

Цялата публикация

В търсене на дома

В последните вечери на „Световен театър в София“ на сцената на ТР „Сфумато“ гостува танцовото представление „Дом“ на базираната в Брюксел танцова компания MARRAFA vzw. Хореограф, режисьор и автор на музиката е Луис Марафа. Българската публика познава работата му от срещата с „Дистанция“ през 2015 г. – танцово дуо, изучаващо границите на личното пространство и (не)възможността за емоционална и физическа близост в съвременното общество. Година по-късно той и екипът му питат „какво е да се почувстваш „у дома“?“

Търсейки своя отговор, въвличат и местни танцьори в представлението. Така към Луис Марафа, Петра Ван Гомпел, Антонио Кабрита, Марсиа Лиу, Сао Кастро, се присъединяват и единадесет български танцьори. След кратък уъркшоп с Луис Марафа, те се качват на сцената за българското представяне на „Дом“.

Двама от участниците: Мария Велева и Стефани Ханджийска, разказват повече за процеса на работата с хореографа и тяхното усещане за идеите на представлението

Цялата публикация

Отзиви за представлението „В очакване на Годо“ на Дойчес театър

Гостуването на спектакъла „В очакване на Годо“ на Дойчес театър, с режисьор Иван Пантелеев, бе едно от най-важните заглавия в програмата на десетото издание на Световен театър в София. Представлението, с участието на Самуел Финци, Волфрам Кох, Андреас Дьолер, Кристиан Грасхоф, се превърна в категоричното събитие на приключващия театрален сезон в България.

Режисьорът Галин Стоев, сценографът Венелин Шурелов и театроведите доц. Венета Дойчева и проф. Ромео Попилиев, споделиха с нас впечатленията си от „В очакване на Годо“.

Цялата публикация

Корекция на представите за границите на свобода

В петата вечер на тазгодишното издание на „Световен театър в София“ на сцената на Театър Азарян гостува „Най-доброто танцово представление“ за 2014 г. според чешката критика – „Корекция“. Спектакълът е резултат от сътрудничеството между три вече наложили се, съвременни  артистични гласа в страната: театралният режисьор Иржи Хавелка, екипът на танцова компания VerTeDance и музикантите от Clarinet Factory.

Съвместно те се впускат в невербално изследване на често коментираната тема за свободата и нейното упражняване сред изобилието от избори в съвременното общество. Собственият им фокус сред множеството възможни подходи, обаче, е съвсем ясен. Той е да се опитат да изучат темата през призмата на допускането, че ограниченията понякога са необходими, способни да структурират, да отварят нови хоризонти и поради това не са задължително вредни. В интервю по повод спектакъла Иржи Хавелка казва: „В живота има толкова много възможности и можеш да правиш толкова много неща, че всъщност наличието на някакви граници може да се окаже нещо хубаво, да улесни взимането на решения. Също така, когато имаш външни ограничения, това те принуждава да мислиш повече за себе си навътре.“ [1]

Цялата публикация

„Илиада“ на Йерней Лоренци – „някои убиват, други умират“

Полукръг от дванадесет стола, микрофони,  музикални инструменти – пиано, гусла и арфа. Щит и копия, сякаш незабелязано оставени встрани. Огледало с лампички като в гримьорна, а пред него – шлем. В огледалото бегло се оглежда малка част от публиката, включително и аз – на трети ред в средата, чакайки с особен трепет да преживея след малко започващия спектакъл,  който буквално минути след това ми отнесе главата, мислите и сетивата като мощна вълна от емоции. Да, „Илиада“ е от онези представления, които ти секват дъха от самото начало, веднага те грабват и не те пускат до края, след който продължаваш да мислиш, да си представяш и спомняш, да осъзнаваш и  да преживяваш отново и отново усетеното и видяното.

Всичко започва елегантно като при предстоящ концерт.

Цялата публикация

Отзиви за представлението „Корекция“

Спектакълът „Корекция“ в София беше различен от случванията му на други места.  За огромно съжаление, един от музикантите от Clarinet Factory се разболя и не можа да участва в спектакъла. Това, което дори ние не очаквахме е, че песните бях изпълнявани през цялото време на живо от режисьора на „Корекция“ – Иржи Хавелка. И макар това да не стана явно за публиката, специалността на „Корекция“ беше налична.

Представяме ви реакциите на сценографа Златна Михайлова, поета и драматург Радослав Чичев и Ребека Лейн от университетът Таусън, Балтимор, САЩ.

Цялата публикация