ИСТОРИИ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ КАТО КОНЦЕРТ НА ЖИВО

Интервю със Сам и Брент Грийн, кинорежисьори

Как стигнахте до идеята за „Кино на живо“?

Сам Грийн: Аз правя документални филми, а Брент създава анимация. През последните десет години всеки един от нас представя нещата, които прави, на живо. Днес хората все повече гледат филми на лаптопи, по интернет, понякога дори на телефоните си, което според мен е много умалена версия на кино-преживяването. Ние се интересуваме от киното и като колективно преживяване. Понякога ми казват: „О, вие представяте една много нова форма!“, а ние всъщност се връщаме към по-стари начини за представяне на кино.

Брент Грийн: Мисля, че идеята за колективното преживяване е много добре представена в първия филм на Сам, „Утопия в четири действия“ . Става дума за човек, който гледа сам в тъмна зала филм за утопия на своя лаптоп и това е много депресиращо. Защото обикновено неща като утопиите ни събират заедно.

В „Кино на живо“ вие сте съпроводени с музика на живо. Как стигнахте до идеята и музикантите да се включат в колективното преживяване на сцената?

Брент Грийн: Аз в известен смисъл идвам от света на музиката, музикант съм и свиря на китара. Когато завърших първия си филм през 2002 г., аз му организирах турне, както бих направил и за музикален албум. Свирихме по рок клубове музика, а филмът се прожектираше зад нас.

„Кино на живо“ ли е първото ви съвместно представление в този формат?

Сам Грийн: И двамата сме правили много такъв тип представяния на живо, но самостоятелно. В един момент ни хрумна идеята да направим нещо заедно. Работите ни са много различни, но по някакъв начин се получава много добре, когато ги съберем.

Какви са пресечните точки между анимация и документално кино във вашето представление?

Брент Грийн: Аз мисля, че най-интересен е начинът, по който анимацията и документалистиката взаимно си влияят. Например, филмите на Сам карат в по-голяма степен хората да се смеят, докато моите филми извеждат повече емоционални пластове. Странно е, защото първият път, когато представихме „Кино на живо“, абсолютно не знаехме как ще проработи. Но се получи страхотно и след това дълго се чудехме защо и как.

По някакъв начин в „Кино на живо“ се връщата в зората на киното. С какво все пак сте по-различни от това начало?

Сам Грийн: Да, в ранното кино има много музика на живо и образи. Но истината е, че това, което правим, няма как да се случи в миналото, защото сега всичко се намира в един лаптоп. Всичко в него е с много висока резолюция и качество на изображението, изглежда фантастично и се прожектира просто от един лаптоп. Преди 10 години това нямаше как да се случи, тогава трябваше да имаш филмово копие. Също така във всяко представление се опитваме да променяме структурата, стараем се да бъдем гъвкави.

Брент Грийн: Дори по време на представлението, аз променям и монтирам филма на живо. Мога да разтегля някои кадри, да съкратя други.

По какъв начин работехте върху документалния материал? По действителен случай ли са всички истории в „Кино на живо“? 

Сам Грийн: Всичко е истинско. Ето и пример – прочетох някъде, че световният рекорд за най-скалъпеното име на света е в телефонния указател на Сан Франциско, където живея, и отидох да го проверя. Толкова ме впечатли историята, че направих филм.

Брент Грийн: Историите в анимациите са също по истински случай, затова ме канят и на фестивали за документални филми.

Как различни публики реагират на „Кино на живо“? С какви очаквания идват да го гледат?

Сам Грийн: Обикаляли сме доста из Северна Америка. Тук, във Варна, е първото ни представление в Европа; предстои ни участие и на фестивала в Сибиу, Румъния. Винаги е интересно да видиш какво проработва и какво – не. В този смисъл интересно се получава и с превода. Той е много важен заради хумора. Филмите на Брент са като поезия и е много трудно да се превеждат. По отношение на очакванията – винаги зависи от контекста. Очакванията са различни в зависимост от това дали се представяме на филмов, театрален или музикален фестивал. Но мисля, че когато хората прочетат малко информация за представлението, те бързо разбират за какво става въпрос. В театралните среди много ценят изпълнението на живо. В кино средите обръщат повече внимание на аспекта „кино на живо“, защото всеки може да гледа днес филми на телефона си, но тогава не е толкова забавно.

Материала подготви Елена Ангелова

ОТЗИВИ

ДА КАЖЕШ ВСИЧКО ЗА ПЕТ МИНУТИ

„Кино на живо“ ме накара да усетя малките неща и важните подробности, които като че ли са в мимолетното, което обикновено убягва. Сам Грийн е направил това чрез образа, чрез документалното кино. Брент Грийн е по-скоро пърформър-поет, съчетавайки текст и музика, докато анимацията на заден фон присъстваше като третото измерение между поезията и музиката. Оказва се, че за пет минути (горе долу толкова траеха филмите) може да се каже всичко.

Людмила Димова, културен журналист, Портал „Култура“

ЕДНО МНОГО ПРИЯТНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

 

Впечатленията ми от „Кино на живо“ са приятни. Представлява един приятен тип презентация, която все едно показва постпродукционен процес, изнесен пред публика. От една страна, остава усещането, че гледаш няколко документални филма и няколко анимационни, но сюжетите са къси, ненатрапчиви и комуникативни. Като цяло оформят едно много приятно преживяване.

 

Явор Гърдев, театрален и филмов режисьор

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s