Една друга траектория на танца

Чиста сцена. Екран в дъното, в десният край: работният плот на режисьора, в левият маса с прилежно поставени костюми, маски, атрибутите на пола, ролевият модел на тялото. Неангажиращо, сценично поле, в което всеки жест, всяка хореографска изразност да бъде приласкана към свобода. Това и същевременно: намек за репетиционна, за поглед отвъд готовият сценичен продукт. Сърцевината тук е в процесът, въпросите, несигурността, а не в категоричността на артистична форма.

„Софтмашина: Рианто и Сурджит” приканва публиката към съавторство, към един съвместен ход, дори, бихме могли да го наречем колективно прекосяване покрай историята на съвременния танц. По този начин могат да се отбележат координатите на неговата актуална принадлежност. Защото тя сякаш все още не е извоювала своя категоричен облик. Дали днес телесността не ангажира с твърде противоречиви кодове? Надскача ли сексуалността дълго отглежданите си традиционни белези?

„Софтмашина”, проект-експедиция из настоящият облик на танца в Азия, спектакълът, с който Световен театър в София откри своето 11-то издание маркира много любопитни теми за идентичността ни, за зависимостите ни към обичаите на средата, в която сме възпитани, за готовността ни без свян и без предубеждение да допуснем различието. Както самият режисьор Чо Ка Фаи споделя това е един много интуитивен процес, започнал преди пет години без стройна конструкция, без ясен алгоритъм. Ядрото обаче е в непрестанните трептения, пулсът, животът на и в тялото, което търси непрестанно обновявана изразност.

Чо Ка Фаи (който активно присъства по време на целия спектакъл) разделя „Софтмашина” условно на две части: първата в разговор и демонстрации с индийския танцьор Сурджит, втората с Рианто от Индонезия, специализирал се в традиционния еротичен танц ленгер. Общото между двамата артисти е именно в обговарянето на тяхната принадлежност към определени културни и естетически модели. Към отварянето на една нова траектория за танца, в която междукултурните различия могат да бъдат преодоляни, посредством пълното разкриване на Аз-а. Честното, директно заявяване. До нервни окончания, до уязвимост.

Рианто и Сурджит представят различни хореографски композиции, доближаващи се, както до строгите контури на азиатските обичаи, така и до хибридни демонстрации на съвременните разбирания за танцовото изкуство. Манифест, разбира се, остава тялото с цялата му неизчерпаема уклончивост, с циркулацията на вътрешните му сокове, от която да се захрани жизнелюбието, с постоянното понечване към Другия, с играта на прелъстяване.

Рада Езекиева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s