Същността на Чеховите “Три сестри”, изразена без думи

Наричат 32-годишния режисьор Тимофей Кулябин „вундеркинд“ на новия руски театър. Той е артистичен директор на театъра в Новосибирск, където поставя Чеховата класика „Три сестри“.

Представлението се превръща в истинска сензация. То e част от специалните събития – прожекции в рамките на международната селекция на театралния фестивал “Варненско лято”. Представлението създава съвсем нов начин на съпреживяване и разбиране на света на чеховите герои.

Черна комедия, психологическа драма, трилър – четирите действия на пиесата се превръщат в истински парад на жанровете. Да напуснат провинциалната пустош, да служат на науката, да работят! В семейството на Прозорови, пренесено в настоящето, всеки се стреми към щастие. Но от този всеобщ порив се ражда трагедия, която героите на този спектакъл не разбират до самия край – и то не само защото не се чуват. Именно в това се състои основният ход на режисьора – през цялото време всички актьори изпълняват своите роли на жестомимичен език. Представлението е построено като хореографска и музикална партитура с жестове и звук, като това придава необикновена интензивност и дълбочина на възприемането му. Спектакълът печели националната театрална награда на Русия ЗЛАТНА МАСКА 2017 за цялостен актьорски ансамбъл.

 

ИДЕЯТА

Тимофей Кулябин, режисьор

Тимофей Кулябин

От доста време обмислях идеята да направя представление без звук или по-скоро да изключа някак думите от възприятията на публиката. Например, класическа пиеса на сцена, обградена от звукоизолиращи стъкла. По-късно тази идея се трансформира в постановката „Три сестри“.

Свързах се с преподавателка по жестомимичен език и я помолих да обучи някои от актьорите да представят по този начин една страница от първо действие – сутринта на рождения ден на Ирина. Актьорите ходеха при нея в продължение на месец, след което без всякаква сценография просто „произнесоха” безмълвния текст. И усетих странен ефект: персонажите жестикулираха в пълна тишина, но текстът, който знаех доста добре, звучеше в главата ми. Имаше някаква магия в това, че неизказаните думи станаха не по-малко, а по-значими. По-късно добавихме субтитри, които само подсилиха ефекта. Текстът на Чехов се превърна в един от персонажите наред с останалите, всъщност в самия протагонист.

Поканихме на нашите репетиции като съветници хора с нарушен слух. Получи се така, че много конкретни подробности от техния начин на живот бяха щателно възпроизведени в представлението. Хора без слух стават военни, могат да свирят на музикални инструменти,  да работят като учители и лекари. Голяма част от това, което изглеждаше неизбежно условна театралност, се получи автентично. Там, отвъд стените на къщата на Прозорови, се намираха всички онези враждебни места и хора:  училището, което изтощава Олга; пощата, която депресира Ирина; любовникът на Наташа – Протопопов; пламъците на огъня… Всичко това  много съвпада с възприятието на света на глухонемите, тъй като за тях той е странен и дори враждебен… Този свят не е бил скроен за  тях.  Първоначално не възнамерявахме постановката да добие такъв социален аспект, но след като той се очерта, нямаше смисъл да се съпротивляваме.

 

ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Ирина Кривонос, актриса в ролята на Олга

Да играеш с жестове е близо до играта на чужд език. Трябва да овладееш всяка дума поотделно, след това да ги свържеш и да работиш по „произнасянето” им доста време, иначе няма да „звучиш” убедително. Всички диалози са много конкретни, не можеш да държиш държиш речи, вдигайки очи нагоре или извръщайки се настрани  с „подтекст”. Действието е просто. Гледаш в очите на партньора си и изразяваш много отчетливо какво искаш от него.  Изгубвайки познатия начин за въздействие върху партньора –  чрез думите и интонацията – започваш да търсиш друг вид експресивност – чрез тялото, пластика, обикновени действия.

Има много тънкости, които отличават глухите от чуващите: няма я градацията „от тихо към високо”.  Хората, които чуват, се опитват да не дрънчат с кухненските съдове, столове и предмети, гледат да се смеят и да плачат тихо, за да не бъдат чути. За глухите тези полутонове просто не съществуват, така че аз трябва постоянно да контролирам своето поведение. От това произтича едно много сковано присъствие на сцената, едно невероятно напрежение. Чувстваш се сякаш си част от строга партитура, но когато всичко тръгне и се слива в едно цяло, получаваш известна свобода.  Чувстваш как се ражда  полифонията, хващаш ритмите и плаваш заедно с тях.

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО

Олег Головко, сценограф

В „Три сестри” персонажите са въвлечени през цялото време в семейни дреболии.   Техните ежедневни дейности могат да доведат до силно раздразнение, ако средата естетически противоречи на начина им на живот. Ситуацията, която се развива в нашето представление, може да се определи като симулирана реалност; то е един театрален експеримент, който въпреки всичко изисква визуална автентичност. Костюмите и декорът обхващат целия период от началото на 20-ти до началото на 21-ви век:  от палта и дамски блузи от времето на Чехов до модерни дънки и съвременни предмети. Историческият театрален натурализъм, към който до някаква степен принадлежат драмите на Чехов, винаги изисква голямо количество предмети. А дали е по-различно в ежедневния ни живот? Дори да седиш в относително празна, минималистична стая, ако си достатъчно наблюдателен може да изброиш поне около 600 предмета.

Фактът, че представлението персонажите са глухи, се отразява на много детайли.  Дори процесът на производство на декорите и мебелите беше различен. По принцип аз винаги щателно следя декорите и предметите по сцената да не произвеждат допълнителни звуци. В този случай беше обратното. За пръв път в професионалната ми кариера бях щастлив да чуя скърцането по пода на сцената, затръшването на вратичките на шкафчетата и потракването на чиниите в бюфета, когато някой минава покрай него. Изобщо тук сценографията  има не само визуален, но и акустичен аспект. Къщата на Прозорови има своя собствена музикална партитура.

 

ЖЕСТЪТ НА СЦЕНАТА

Жестомимичният език като метод се появява в театрите по света далеч преди да получи официален статут на език на глухонемите. Елизабетинският театър прилага комплексна система от символни жестове, основани на теория на реториката и физиогномиката от  късния Ренесанс. Тези жестове обозначавали не само „чиста” емоция, но също и колизии в сюжета. Днес по цял свят има стотици театрални компании за глухи или със смесени състави. Много от тях съществуват вече отвъд контекста на социални проекти за определена публика и в момента са част от общия театрален процес.

Превод от английски: Наталия Алексиева

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s