Новата сценична изразност

Най-важните акценти от програмата на платформата Световен театър в София представени от проф. Николай Йорданов

Фондация „Виа фест“ ще реализира в първата половина на юни две паралелни свои ежегодни инициативи – международният театрален фестивал Варненско лято и платформата Световен театър в София. Те са колкото свързани в  организирането на международните проекти, толкова и различни по отношение на мащаби, художествен профил, структуриране и партньорства.

Не бих искал да пропусна прожекцията на „Stage Russia“ „Онегин“ по Ал. Пушкин на режисьора Тимофей Кулябин, който миналата година предизвика вълнение в българските театрални среди с постановката си върху Чеховите „Три сестри“, пак продукция от тази платформа).

Платформата Световен театър в София има по-скоро презентационен характер – нейните цели са да покаже интересни имена и продукции от международната сцена, иновативен театрален език. Тя се появи преди 13 години, когато съвместно със Столична община, решихме да представяме международната програма на Варненския фестивал и пред софийската публика. Нека да подчертая, че гостуването на чужди спектакли в България все още е лукс предвид значителните ресурси, които изисква това начинание. И е жалко резултатите от съвместните ни усилия заедно с чуждите културни центрове, посолства и други организации да бъдат показани само в един град. Още повече, че в София е съсредоточена професионалната общност, тук са училищата по изкуствата и специализираните издания за театър. Тръгвайки от подобни аргументи, постепенно платформата се превърна в трайна инициатива, част от календара на културните събития на Столична община. Тя започна да придобива своя собствена логика и физиономия. Опитваме се да включваме в нея и спектакли, които гостуват само в София – било поради свободното им време за турне, било поради специфични архитектурни или технически изисквания за сцената, било поради търсенето на професионални аудитории с оглед на бъдещи творчески сътрудничества.

Тази година представлението, което ще гостува само на софийска сцена, е „Глухарче“. Това е танцов спектакъл, създаден от британско – гръцки хореографски и изпълнителски екип на Културен център „Онасис“ – Атина.

А другите заглавия, които за първи път ще гостуват в България и ще бъдат показани и във Варна, и в София, са много различни помежду си, но идват да запълнят представите докъде може да стигнат съвременните възгледи за театралност.

„Щедростта на тавиата“, концепция, хореография, режисура и сценография: Ян Фабър, Белгия

Възползвайки се от срещата, която имах с интердисциплинарния фламандски артист Ян Фабър по време на изложбата му в София през март, отправих покана за гостуване на негов спектакъл в България. Въпреки необичайно кратките срокове за подобна покана, турнето на спектакъла „Щедростта на Тавита“ ще бъде факт през месец юни. В него ще видим един екстатичен танц на италианския изпълнител Матео Седа върху една класическа сцена, превърната в своеобразна инсталация чрез висящи цветни нишки.

Съвършено друга театралност предлага „Макбет“ по Шекспир на компания „Театроперсона“ от Италия. Шекспировият текст е миксиран с карнавалния дух на специфичната културна традиция на остров Сардиния. Спектакълът на Александро Серра досега вече е получил множество награди и отличия – обявен е за най-добро италианско представление за 2017 г. от италианската критика, получил е покана за участия в престижни международни фестивали, и др. Сега очакваме срещата му с българската публика.

Търсенето на нова сценична изразност доведе до поканата към френската театрална компания  “La Main de l’homme” със спектакъла със странното заглавие „Хуманоптер“. Това е измислена дума, която трябва да асоциира с хибрид между човек и насекомо. По-интересното е, че става въпрос за хибрид между жонглиране и съвременен танц. Надяваме се, че този спектакъл ще предизвика интереса и на по-широк кръг зрители, тъй като в него ще открием игровия инстинкт в човека и изключителна виртуозност на жонгльорите.

Накрая искам да аргументирам и участието на македонския национален театър с Чеховата „Чайка“. Преди всичко това е интересен визуален и актьорски прочит на култовата Чехова пиеса. Режисьорът Нина Николич е млад професионалист, който вече се налага на съвременната македонска сцена. Постановъчният екип е международен – сценографката е от Сърбия, хореографът от Гърция, а светлинният дизайнер от Обединеното кралство.

Надявам се гостуването на всички тези международни спектакли да провокират и професионалните среди, и театралната публика преди всичко чрез своя професионализъм, но и чрез оригиналното си разбиране за съвременна интерпретация на познати текстове за театър или за съвременни театрални форми. Разбира се, смисълът на предложенията, които отправят към своите зрители и международният театрален фестивал Варненско лято, и платформата Световен театър в София, ще кристализира едва когато се осъществи срещата им с тях, едва когато те отекнат в усещането за едно или друго незабравимо театрално преживяване.

НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ

Текстът е публикуван във вестник „Литературен вестник“, бр. 18, 2019г.

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s