„Сънят на Андерсен“

Катя Петрова

Създавайки театърът-лаборатория „Один“ през 1964, по модела на Гротовски (учи при него три години), Барба постепенно оформя и развива идеята за метода на театралната антропология. Изследвайки японският театър Но и Кабуки, индийският Катакали и европейските школи (Commediadell’arte, испански и елизабетински театър и др.) създава стил, който представлява симбиоза между различните традиции. През 1979 той основава международна школа за театрална антропология – ISTA. Методът на Еуженио Барба обуславя езика на спектакъла в „Сънят на Андерсен“.

Радикалният поетичен език

Пламен Харманджиев за „Хамлетмашина“

„Дойчес театър – Берлин“. Хамлетмашина. Февруари 1989 – Март 1990г. Хайнер Мюлер репетира „ХАМЛЕТ / МАШИНА“, спектакъл в две вечери, в който шекспировата писа ще прелее в неговия авторски текст. След като не успява да привлече за проекта Франк Касторф и Робърт Уилсън, които преди това вече са поставили „Хамлетмашина“, той се изправя сам пред текста, част от който пише през престоя си в София през 1977 г. Именно този текст се оказва най-голямото предизвикателство в шестмесечните репетиции.

Лебедово езеро или имитация на езеро без лебеди

Представяме ви едно мнение, което провокира към дискусия между класическия и съвременния танц, на балетния критик Мария Русанова.

В рамките на платформата Световен театър в София ценителите на танцовото изкуство имаха възможността да се срещнат с изкуството на един от най-нашумелите и дискутирани хореографи в последните години – Александър Екман. Възпитаник и изпълнител на Шведския кралски балет, работил в знаковите компании за модерен танц Кулберг балет и Националния танцов театър в Холандия (NDT), Александър Екман рано прекъсва сценичната си кариера и се посвещава на хореографска дейност.

ЕКСКЛУЗИВНО: SORORIBUS

Хореография: Калоян Бояджиев

Представяме ексклузивно авторска работа на Калоян Бояджиев – балетмайстор в Норвежката опера и балет и танцьор в спектакъла „Лебедово езеро“ с хореограф Александър Екман, който Световен театър в София 2020 излъчи при голям зрителски интерес. Танцовата миниатюра на Калоян Бояджиев “Sororibus” е част от проект, предназначен за благотворителен спектакъл в престижната институция в Осло.

„Вишнева градина” на STAN

Мира Тодорова за „Вишнева градина“

STAN е белгийска театрална компания/колектив, като STAN е всъщност акроним за Stop Thinking About Names – спри да мислиш за имена. Може би в началото са се опитвали всячески да си измислят име и накрая просто са махнали с ръка. Но пък заглавието се оказва съвсем не безучастно към цялостната им философия на работа – в дух на максимална лекота, демократичност, неиституционалност, свобода и отвореност към множествеността на смислите, които не могат да бъдат окончателно назовавани.

СВОБОДА/ СИГУРНОСТ/КОНТРОЛ

Зорница Каменова за „Наблюдатели“

Докато разработва докторската си теза, режисьорът и драматург Крищоф Келемен попада на историята за английски студент в унгарски университет, наблюдаван и разработван от Държавна сигурност с подозрението, че е английски шпионин. Келемен е провокиран от съдържащите се в докладите данни,описващи най-интимни подробности, здравословно състояние, сексуални навици, лични и работни отношения. Този формален повод служи за създаването на спектакъла „Наблюдатели“ в Дома за съвременни изкуства „Трафо“. Една художествена история с документално въздействие, сякаш телепортирайки ни с машина на времето в 60-те години в Унгария.

Реалният театър срещу реалността на геноцида

Тони Николов за „Радио на омразата”

За геноцида в Руанда – едно от травматичните масови кръвопролития от края на ХХ в., заедно с войната в бивша Югославия – се знае немалко, включително и благодарение на киното. Достатъчно е само да споменем нашумелия филм „Хотел Руанда” (2004) на режисьора Тери Джордж или разтърсващите кадри на Себастиао Салгадо, намерили място в документалния проект „Солта на земята”, режисиран от Вим Вендерс.

На този фон обаче проектът на режисьора Мило Рау „Радио на омразата” (2011) е наистина по-различен и уникален с предложената гледна точка към геноцида в Руанда. Става дума за документален филм, надграждащ предхождащ го театрален спектакъл, с който режисьорът се опитва не просто да опише едно престъпление срещу човечеството, а да анализира и изследва как то е станало възможно, какви всъщност са били механизмите на омразата, довели до масовите убийства.

Пиесите на Чехов: отваряне към вечността

Тази година се отбелязват 160 години от рождението на големия руски драматург А. П. Чехов (1860-1904). Дигиталното издание на Световен театър в София отбелязва годишнината с излъчването на няколко продукции върху негови пиеси, дело на знакови европейски театри и творци – „Чайка“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“, както и „Дом №13“. По повод поставянето на „Вишнева градина“ от белгийската компания tg STAN неговият изследовател Ричард Гилман пише специален текст за тайната, майсторството и революцията в пиесите на А. П. Чехов и за тяхната необходимост и до днес.  

Яна Борисова за „Лебедово езеро“

Снощи гледах „ Лебедово езеро“ на фантастичния хореограф и режисьор Александър Екман и съм развълнувана по начин, който  смятах, че вече  много трудно може да ми се случи. Припомних си, че някъде там има талант и въображение, които продължават да летят и нямат граници. Макар и навремето да бях гледала версията на Матю Бърн, която също беше изключително впечатляваща,този път съм смаяна от интелигентността и умението да се разработи толкова артистичен и многожанров вариант на произведение, което мислех, че познавам добре.  Музиката, хореографията, осветлението, сценографията и костюмите постигат уникална синестезия, която въздейства на зрителя през всички възможни сетива и размества по прекрасен начин вътрешната ни подредба и усещания.И аз вярвам, че именно произведения от такъв мащаб могат да променят света с помитащата си прелест.

Благодаря за шанса да преживея нещо толкова прекрасно, което е може би по-вярната терапия в моменти като този. Поздравявам „ Световен театър в София“ за всичко, което правят, защото има смисъл.

Яна Борисова, драматург.

Коста Каракашян за „Лебедово езеро“ на Александър Екман

Интерпретацията на „Лебедово езеро“ на шведския хореограф Александър Екман смайва с характерния за него буен размах. Като хореограф, Екман се отличава с хумор, силни визуални картини и желанието да очарова и да развесели публиката без никакъв свян от развлечението. В неговите творения езикът на балета и на съвременния танц се превръщат в нещо живо и вълнуващо, в постоянно взаимодействие с фантастична сценография. Вълнението тук се изразява в стихийната водна хореография сред 5000 литра вода и 1000 гумени патета и впечатляващите костюми на датския моден дизайнер Хенрик Вибсков. За пореден път, Екман показва, че един и същ спектакъл може да съдържа красота, зрелище, изтънченост и интелект и неговото “Лебедово езеро” не е за пропускане.

Коста Каракашян, танцьор и хореограф.