Юда, един от нас

В последната вечер на Деветото издание на „Световен театър в София“ на сцената на Младежки театър „Николай Бинев“ гостува един от водещите европейски театри – „Мюнхнер камершпиле“ с представлението „Юда“. Директор на театъра и режисьор на спектакъла е легендарният Йохан Симонс. Пиесата е написана от Лот Векеманс и стъпва върху публикуваното през 2009 г. „Евангелие на Юда“, а българският превод от немски език е на Мартина Колева. На сцената гледаме актьора Стивън Шарф, заслужено отличен за изпълнението си с наградата „Гертруд-Ейсхолд Ринг” през 2013 г. И когато в основите на едно представление стоят имена като това на Йохан Симонс и провокативен текст като „Евангелието на Юда“, то съвсем резонно осмислянето му може да се насочи към тях. Но в действителност спектакълът е достатъчно ярък, интензивен и театрално мощен, за да заслужи внимание сам по себе си. Цялата публикация

Откъси от кръглата маса „Евангелието на Юда“ и театралната му версия“

15 юни, Гьоте-институт България

Участници: Проф. Грегор Вурст, актьорът Стивън Шарф, Дорте Лена Айлерс (сп. „Театър дер цайт“), Тони Николов (портал „Култура“), Кайтлин ван дер Маас

Модератор: Цветелина Йосифова.

(със съкращения и редакция)

 

Проф. Грегор Вурст:

В снощното представление „Юда“ чухме главния герой да казва: „Преди няколко години отново не бях разбран както трябва“. Какво е искала да каже с това авторката на текста Лот Векеманс? Имала е предвид публикацията на „Евангелието на Юда“ преди девет години. В представлението също беше включен и станалия най-известен цитат от Евангелието: „Ще пожертваш човека, в който съм облечен“, т.е. моята човешка обвивка ще бъда предадена от теб на римляните. Затова съм избрал за подзаглавие на моята презентация – „Какво (не) може да ни каже „Евангелието на Юда“. Но всъщност „Евангелието на Юда“ е провокативно заглавие само по себе си. Защото Юда, предателят и символът на предателството, да се постави в едно с евангелие (от старогръцки – „добра вест“)  е противоречие само по себе си. Цялата публикация

„Евангелието от Юда“ като антична художествена измислица

Грегор Вурст е професор във Факултета по Католическа теология на Университета в Аугсбург, Германия. В продължение на над десет години е част от изследователския екип, който работи по възстановяването и превода от коптски език на „Евангелието от Юда“. Заедно с проф. Родолфе Касер,  проф. Грегор Вурст е редактор на първото издание на текста. В средата на месец юни той гостува в София по покана на „Световен театър в София“, за да вземе участие в кръглата маса, организирана в Гьоте-институт, „Евангелието на Юда и театралната му версия“. Представяме ви кратък откъс от интервюто на Ина Дублекова с проф. Вурст. Пълният текст ще намерите в бр. 24 на Литературен вестник. 

Проф. Вурс, лично за вас, като изследовател и преводач,  кои бяха най-интересните и неочаквани открития в процеса на работата по възстановяването и превода на „Евангелието на Юда“?

Най-интересно всъщност ми беше самото идентифициране на текст, за чието съществуване знаехме от споменаванията му от други църковни теолози, т.е. ни винаги сме знаели, че „Евангелието на Юда“ съществува, но нямахме никаква представа за съдържанието му, поради това самото намиране на текста за мен беше най-вълнуващата част от цялата история. А по отношение на съдържанието, разбира се, най-голямата изненада беше новата възможна визия за отношенията между Иисус Христос и Юда, която предлага друга интерпретация на историята за предателството. Цялата публикация

Неговият двойник

Ще започна от баналната констатация, че „Орхидеи“ е преди всичко красив спектакъл. Внимателен, прецизен, случващ се едновременно в себе си и наподобявайки емоционална, споменна вътрешност фрагментарно позоваваща се на реални истории, влияния на различни изкуства, цитати. „Орхидеи“, може да се каже, „се прави“ на архив. Представлението (нещо като тотален документ) се случва в своята пълна невъзможност по отношение на изчерпателността. В него се преплитат фрагменти, биографични откъси, реплики, кратки случки, Шекспир, Чехов, Бюхнер, Марат, Дийп Пърпъл, Пиетро Маскани, Мане, Моне, Веласкес, Филип Глас, Буковски, Анаис Нин,  Стендал, Кафка, Хюм, Езра Паунд, Данте Алигери, Оскар Уайлд, Е. Форстър, Морандоти, Джон Дън, Пабло Неруда, Джани Родари, Песоа, Вирджиния Улф, Чарлз Буковски, Елтън Джон и т.н. – все парчета от личната памет, оплела смислова верига в работата на режисьора и актьор Пипо Делбоно. Цялата публикация

Паузата като пространство за танц

Съществуват три важни линии в „Дистанция”, които задействат зрителското възхищение и провокират критическото мислене за танц. Първата е общовалидността на темата на представлението. Поначало тялото на изпълнителя е безименно и е носител на известна анонимност, затова лесно се превръща в носител на знаци. В случая с „Дистанция” това е най-вече борбата и играта с времето и пространството. Движенията на двамата танцьори изграждат измерения, подобно на герои от видеоигра. Без да полагат наратив, те правят поредица от интензивни опити да разкажат истории чрез телата си. Цялата публикация

Бунтът на машините

„Жизнено пространство“ не е просто уникален стил, в който „театър, пантомима и танц се събират в едно“.  „Жизнено пространство“ не е цирк, не е акробатично шоу със сложни трикове и фокуси, нито с евтини циркови скечове за деца и баби. Наистина изключително рядко би могло да се наблюдава подобно „майсторско техническо осъществяване“ на такова сценично произведение на изкуството.

В „Жизнено пространство“ съществува един отстранен, но проницателен поглед върху физическата комедия. Малко е да се търсят аналогии с опитите на популярния през 20-те години на миналия век Бъстър Кийтън или пък с Чаплин, въпреки че действително режисьорът и идеолог Якоп Албом се вдъхновява от нямото кино. Малко би било и да определим спектакълът като форма, защото тук е на лице по-сложна структура, съставена от много и различни по същество елементи от театралното поле. Цялата публикация

Режисьорът Явор Гърдев за представлението на германския театър „Мюнхнер Камершпиле” – „Юда“

снимка: Яна Лозева

“Юда” е много прецизно замислено и плътно проведено представление. Рядко срещано съчетание между интензивна, детайлна и стабилна игра от страна на основния актьор Стивън Шарф. Когато човек работи сам на сцената, при това с ограничени от телесната позиция изразни средства – когато е качен на стълба, срещу стена и с гръб към публиката, удържането на еднакъв интензитет на присъствие през цялото време е извънредно трудна и едновременно с това неизбежна задача. В този случай справянето с нея беше респектиращо. Работата по това представление е била много сериозна, задълбочена, енергоемка и трудна. Минимализмът на режисьора Йохан Симонс поставя Юда в контекста и перспективата на едно хуманизиращо виждане, което осигурява поглед през емпатия към силно страдащия персонаж, самотен в зоната на вечната немилост. Юда – несъвършеното човешко същество, което можем да разберем и на което можем да съчувстваме, в наистина случващото се изпитание на страдащата плът, предполагаше суров минимализъм на изразните средства в полза на смисъла. Без нищо излишно във визуалната и смисловата си тъкан, „Юда“ е смел спектакъл, който се гради изцяло на силата на актьорското присъствие. Това беше важна среща за българската публика.