Хореографът Стефания Георгиева за „Дистанция“

Не помня кога започна, стана бързо, засмука ме спокойствието, органичността, липсата на помпозност и ярко начало. Хипноза. Стратегията на спектакъла сякаш беше такава. Беше ни „споделено” нещо, което на всички ни беше много познато. ДИСТАНЦИЯ – спектакъл на Луис Марафа и Антонио Кабрита, в който се видях и сякаш всички останали в залата също. Така акустично, с такава графична експресивност беше очертана тая неспособност да се изразяваме спонтанно, да си признаем взаимната зависимост едни от други и да се оставим на простото, искрено общуване. Гледайки спектакъла видях онази откъснатост на човека от природата, опакована в красиви дрехи и зазидана в блокове, видях дистанцията на човека от самия себе си и се уплаших. Спектакълът беше жив, акустичен, напоен, интимен, изграден от фрагменти подредени в ясна конструкция. Движенията – чисти, умерени, флуидни. Импровизацията – брилянтна. Не ме взриви. Замисли ме. Припомни ми.

Арт мениджърът Атанас Маев за „Дистанция“

В спектакъла „Дистанция“, който бе представен в „Сфумато“ Луиз и Антонио успяха да ни разходят из дълбоко лична история, в която и двамата присъстваха със завидна категоричност в действията си. Спектакълът впечатлява с липсата на бъбривост, енергия и впечатляваща танцова техника, която им помагаше в бързото преминаване през различните нива на комуникация. Радостен съм, че такъв спектакъл бе представен пред софийската публика в резултат на партньорство между платформа AEROWAVES, Derida Dance Center, фестивалите Варненско лято и Световен театър, институции като Столична община и Европейската комисия, с което печелят както публика, така и професионалистите, които се докоснаха до таланта на екипа на Марафа.

Режисьорката Гергана Димитрова за „Жизнено пространство“

„Жизнено пространство“ е спектакъл, в който самото пространство се превръща в жив и бълбукащ организъм, възпроизвеждащ съноподобни, ирационални и клаустрофобични визии. Уж „голямата сцена“ на театъра става все по-населена и малка, препълва се постепенно от действия, герои, музика, предмети. Сценичното действие се развива толкова бързо, неочаквано и технически прецизно, че мозъкът не успява да различи въобразено от реално. Докато дишането ни се ускорява, съзнанието бива победено от развихрилото се въображение на несъзнаваното. Стилистиката на нямото кино, хумора на Бъстър Кийтън и леко кафкианската атмосфера постепенно нагнетяват борбата за жизнено пространство на различните елементи от историята до там, че „преобръщат“ самото пространство. Лутането в гънките на „опакото“ е приключило изненадващо и с лекота. И изгрява слънце. Великолепни изпълнители, изключително прецизна работа, свежи и неочаквани решения.“

Поетът Стефан Иванов за „Жизнено пространство“

За „Жизнено пространство“ на Якоп Албом може да се кажат различни неща. Например, че е театрално представление, което подобно на филмите отпреди четири години „Артистът“ и „Изобретението на Хюго“, отдава почит към фантазията в началото на нямото кино и по-специално на Бъстър Кийтън. Може да се припомни и връзката на Бъстър Кийтън със Самюел Бекет, защото актьорът играе в екранизацията на единствения филмов сценарий на Бекет. Може да се анализира понятието “lebensraum”, каквото е оригиналното заглавие на постановката на Албом и да се припомни връзката му с нацизма. И да се сравни с далеч по-човешкото понятие “lebenswelt” на Хайдегер, Хусерл и Шютц. Би могло да се заговори за Чаплин, Лаурел и Харди. Или за изключителна прецизност, пластичност, клоунади и забавни хрумки. Да се намекне за органичната човешка механика, която колкото и да е машинна, може да се натъжи или да се бунтува, защото и в машинното масло се раждат сълзи. Или пък да се потвърди слабостта на човека, крехкостта на човешкото, меланхолията на препълнения дом. И най-вече да изпъкне дребната подробност, че се изисква смелост (и последователност до абсурд) да си смешен не с думи, а с действия. Тази наивна сериозност и крайна съсредоточеност припомнят нещо, което думите лесно изличават – невинността на непосредственото и освобождаващото опиянение, което носи.

Поетът Владислав Христов за спектакъла „Орхидеи“ на Пипо Делбоно

Бих нарекъл „Орхидеи” на Пипо Делбоно спектакъл чистилище. Ступорът, в който беше изпаднала публиката, беше нейната естествена реакция на случващото се на сцената. Жената на седалката до мен, почти през цялото време плачеше и това сякаш беше част от представлението. Пипо ни показа как се стига по най-бързия начин до човешката душа, неговият начин за това е откровението. Творба, балансираща между гротескните и сантименталните моменти, творба правена със сърце и именно поради това, стигаща до сърцата. Гласът и задъхванията на бягащия Пипо като извечен хрип между живота и смъртта, правят театъра на този режисьор споделеност, оставаща задълго след падането на завесите. „Орхидеи” показа колко много липсва подобна споделеност на българската публика и колко голяма е нуждата от нея. Пипо, благодаря ти! Обичам те!

Владислав Христов

 

Кръгла маса „Евангелието на Юда и театралната му версия“/Round table: The Gospel of Judas and its theatre version

15 юни 2015 г., Гьоте-институт, 9:30-12:30

15 June 2015, Geothe Institute, Sofia – 9:30 am

Вход свободен

Free admission

Работни езици: български и немски

На 15 юни 2015 г. в Гьоте-институт ще се проведе кръгла маса на тема „Евангелието на Юда и театралната му версия“. Специално за нея пристига проф. Грегор Вурст, който през 2007 г. заедно с Родолфе Касер публикува превода и едно критично издание на смятаното за изгубено Евангелие от Юда. Грегор Вурст е професор по църковна история и патристика в католическо-теологическия факултет на Аугсбургския университет.

Съществуването на Евангелие от Юда в античността е известно от споменаването му в труда на починалия към 200 г. Ириней Лионски „Против ересите”. То е използвано в кръга на езотерична група, която днес наричаме сетианска гностическа секта, и съдържа диалог на Исус с Юда. Запазеният текст е коптски превод на споменатия от Ириней гръцки оригинал, създаден около 160/170 г. сл. Хр.

Цялата публикация

ЮДА/JUDAS

от Лот Векеманс

14 юни 2015 г., Младежки театър „Николай Бинев“ – 19:00 ч.

14 June 2015, Youth Theatre “Nikolay Binev” –  7 pm

Билети на касата на Младежки театър „Николай Бинев“ и онлайн на theatre.bg
Със субтитри на български език

ТЕАТЪР „МЮНХНЕР КАМЕРШПИЛЕ“ – МЮНХЕН, ГЕРМАНИЯ
Режисьор Йохан Симонс

С участието на Стивън Шарф

Сценография Бетина Помер
Костюми Хенриете Мюлер
Музика Мартен Шумахер
Драматург Юлия Лохте
Превод Ева Пипър, Кристин Байс
Осветление Волфганг Гьобел

След спектакъла публиката ще има възможност за среща с актьора Стивън Шарф в „Клуб на актьора”, Младежкия театър „Николай Бинев“.
Цялата публикация