„Ясер Мруе язди като чужди, не собствени отразени, безплътни образи в облаците на собствения си живот. Калейдоскопичната картина на насила прекършения му живот (блестящо подредена и оформена от брат му Раби) е сетивно близка на всеки яздил света на неправдата и физическото страдание, като с лекота, някак неусетно, финно, ненатрапчиво, със забележителна художествена мярка прехвърля преживяването на жестоките факти за публиката. В реалното време на спектакъла сме привлечени без насилие. Ясер и Раби яздят облаци. За нас остава да размишляваме в дълбоката им сянка.” Веселин Мезеклиев, актьор
„Гледах на сцената една истинска човешка история, страшна, смешна и с надежда. История за чудо. Разбрах за себе си, че всички сме толкова близо един до друг в човешкото и чупливото. На сцената стоеше един човек от нас, наранен заради несъществуващи идеали и несъществуващи чужди амбиции, заради които умират хора. Все още. Един човек с половин функциониращ мозък и половин тяло. Но с пълноценен живот на поет, музикант, приятел, съпруг, любовник … Просто не е честно и едновременно е чудо. В този театър нямаше игра, имаше среща. Благодаря.” Милена Димитрова, Immersive Theatre
„Вдъхновена съм. Не знам дали „развълнувана“ е точната дума, но ми въздейства някак аналитично. Има много сила и въпроси, които идват от този спектакъл. Къде е границата между документ и фикция? До колко си измисляме, до колко животът ни измисля?
Това е представление, което показва смисъла и безсмислието от една травма. Потопих се в един друг свят, в света на миналото, което не е мое минало, но е такова, в което мога да участвам. Не е наративно или хронологично, това са фрагменти от един живот, фрагменти от мислите на един съществуващ или несъществуващ човек. Всичко, което видях ме удовлетвори и като човек, и като артист, който обича бъде провокиран. “ Василена Радева, режисьор
„След представлението съм все още под въздействието му и е нужно време, за да го
осмисля изцяло. Това е едно много визуално представление. Силно впечатление ми
направи това, че борави най-вече с образа, а наративът, който е важен елемент, е
подпъхнат под него. Намирам го за силно и интересно съчетание между визуалното и
перформативното. Същевременно по много силен начин е представена една история, или по-скоро различни истории, които са обединени около личното, травмата, около
важни теми като политика, социални проблеми, характеризиращи живота. Това цяло е
увито във фикция, създаваща образа, който ние виждаме на сцената. Впечатлява ме
фактът, че компонентите са съчетани по дълбок начин, който предизвиква
разсъждаване на различни нива и се поставя акцент върху посланието
и смисъла на пресъздадената историята.“ Калин Серапионов, визуален артист
„Да яздиш облак“ е силно въздействащ и завладяващ спектакъл, в който фикция и действителност се преплитат. Раби Мруе решава да представи на публиката един живот – този на брат си Ясер, през спомени, документи, снимки, видеа; през субективния поглед, през политическата ситуация в Ливан, през измислицата. Влизайки в салона, избрах да пренебрегна всякакви очаквания за това, на което предстоеше да стана свидетел. И още в първите минути бях развълнувана от представената историята и въвлечена в начина, по който това е осъществено. Непрестанното прожектиране на документални кадри и спомени, тяхното колажиране ми позволи да се докосна и да съпреживея травмата на Ясер Мруе. Това е спектакъл, който те кара да се замислиш над силата на човешката воля и стремежа към това да живееш пълноценен живот, въпреки трудностите, през които си преминал, въпреки раните, които носиш.“ Наталия Вълкова, театровед
„Да яздиш облак“ породи приятни емоции у мен! Представлението ми хареса. Стори ми се изненадващо леко, като се има предвид темите, които засяга. Може би аз не съм напълно информирана, но до известна степен ми липсваше политическия контекст. Колкото и да е странно – това е спектакъл, в който и информацията също има значение. Разбира се, идеята, някой в такава ситуация, да застане на сцена и да разкаже живота си, поставяйки тези въпроси, е най-вече смела.„
Яна Пункина, журналист „Артефир”, Българско национално радио
World Theatre in Sofia 